Вечен Кръговрат

Вечен Кръговрат

Доказано е, че в природата нищо не изчезва. Енергията се трансформира в друга енергия- не изчезва, просто се променя.



Джон беше стиснат в здрава хватка от подозренията си. Не го оставяха на мира. Първо почна, когато видя как Линда и шефът му- Гари флиртуваха. Тогава изпита само лека ревност. После двамцата сякаш постоянно се засичаха случайно, но Джон беше сигурен, че тези чести срещи не са съвсем случайни.
В петък Джон реши да се обади на годеницата си, която се намираше при майка си или поне тя така твърдеше и когато тя вдигна телефона го попита: „ Гари, ти ли си?” . Потресен и доста объркан Джон затвори телефона. Не знаеше какво да каже.
Напоследък в присъствие на Джон, Линда се държеше неестествено- беше притеснена и постоянно губеше мисълта си. Може би затова имаше причина.
***
Джон, готов да я накаже се изкачваше по стълбището. Светлината беше доста слаба. Намираше се на петия етаж- оставаха още четири до покрива. Очакваше, че трябва да го е страх, но не го беше. Беше развълнуван и го беше яд, че няма да види лицето й, когато тя разбереше.
Никога не го е било страх от височини. Единственото му притеснение беше, че може да оживее. Затова реши да скочи от деветия етаж- за да бъде сигурен.
Стълбите бавно се нижеха.
***
Джон реши да се отбие до Линда ей така- без причина. Просто малко да поговорят. Докато ходеше към входа на блока в който тя живееше видя нещо изключително познато- червеникавото Пежо на шефа си. Стъклата бяха замъглени от вътре, но това не му попречи да види едно лице, което не очакваше да е там- лицето на Линда. Тя не го видя. Беше му казала, че е заета с писане на репортаж. Наистина много го нарани. Тогава Джон не се сети как да реагира и просто избяга. Ако можеше да се върне назад във времето би отворил глупавото червено Пежо, бия изкарал отвътре и би я пребил насред улицата.
Мислеше си, че я обича. Мислеше си, че тя също го обича. Но това, което му беше причинила беше непростимо. Тя трябваше да страда, трябваше да плаче и да се покайва. И Джон знаеше какво да направи. И без това животът му беше изгубил смисъл.
***
Леко задъхан от умирителното изкачване, той седеше на покрива. Лек влажен вятър духаше в лицето му. Отдолу се виждаха безброй светлинки- коли, фенери...
Той скочи от сградата право към светлинките, които го очакваха.
Дано поне бъде бързо.
***
Казват, че преди да умреш целият ти живот минава пред очите ти. Но той не просто минава- изживяваш го отново.
***
Ето я и любимата му количка- червена и лъскава. Наистина много й се беше радвал. Беше само на четири.
Началото на училището- тогава му се беше струвало толкова гадно, но сега беше така сладко.
Студентските му години- купони, пиене и жени.
Началото му в Картът Индътстрийд.
Запознаството му с Линда- ах, колко сладка беше тя.
После разкритието за изневярата, което така го беше наранило, че го беше накарало да посегне на живота си.
Скачането от покрива.
Докато скачаше живота му почна да минава пред очите му. И не само това- той го изживя наново. И докато си спомняше последните мигове от живота си- как отново го изживява, той видя червената количка- беше само на четири.
После началото на училището…
… вечен кръговрат.